Ето едно число, което нямате: колко всъщност са оставили гостите ви миналата събота.
Имате оборота. Имате отчета от картовия терминал. Може би имате и приблизителна представа какво е имало в буркана при затваряне. Но „какво е имало в буркана“ и „какво са искали да дадат гостите“ са две различни числа — а между тях умира доверието.
Бурканът няма памет
Бурканът не записва нищо. Не знае на кого са благодарили, кога и колко. Затова на всеки въпрос за него могат да отговорят само хора, а хората не са на едно мнение.
- Сервитьорът казва, че вечерта е била слаба. Така ли е? Никой не може да провери.
- Колега казва, че бакшишите са били по-големи миналия месец. Така ли е? Никой не може да провери.
- Някой подозира, че бурканът е бил изпразнен преди затваряне. Така ли е? Никой не може да провери. И това е най-лошото — защото не може и да се опровергае.
Не ви трябва крадец, за да боли. Достатъчна е възможността за такъв. Заведение, в което никой не може да докаже нищо, е заведение, в което всеки подозира всеки.
Парите в брой си отиват, а с тях и бакшишите
Все повече гости плащат с карта или телефон и не носят монети. „Извинете, нямам дребни“ тихо се превърна в най-скъпото изречение в заведенията. Гостът е искал да остави бакшиш. Бакшишът просто не се е случил.
Това не е вина нито на госта, нито на персонала ви. Начинът на плащане се промени, а бурканът — не.
Какво се променя, когато бакшишът е запис
Когато бакшишът е платен дигитално, той става ред в списък: сума, час, за кого е, а понякога — и оценка със звезди с няколко мили думи. Звучи скучно. Не е, защото изведнъж:
- Служителите ви виждат какво са изкарали и то съвпада с казаното им.
- На въпроса „как бяха бакшишите миналия месец?“ отговаряте с точно число, а не с усещане.
- Разпределението в екипа се изчислява от реални суми — по един и същи начин за всички, като всеки може да види резултата.
- „Благодаря“-то на госта стига до човека, който го е заслужил, а не само до касата.
- Не се налага да вярвате на никого, защото няма какво да се догажда. Записът просто е там.
Забележете какво прави това за вас като собственик: спирате да бъдете съдия. Спорът „мисля, че бурканът беше по-лек“ се превръща в „ето отчета“. Повечето такива спорове приключват в мига, в който отчетът се отвори.
„Но екипът ми обича парите в брой“
Някои обичат и това е нормално. Никой няма да маха буркана. Задайте им обаче един въпрос: предпочитат ли да им плащат срещу обещание, или срещу отчет? Повечето избират „отчет“, когато става дума за техните пари.
Да кажем и още нещо на глас: проследимите пари са коректно декларирани пари. За честното заведение това е облекчение, а не заплаха.
Честните граници
Дигиталният запис решава проблема „не мога да го докажа“. Той обаче не решава щедростта — гостите, които принципно не оставят бакшиш, пак няма да оставят. Това, което прави, е да улесни онези, които биха оставили, и да покаже на персонала кой какво е заслужил. Това е по-скромно обещание от „удвоени бакшиши“, но е истинското.
Какво да направите в понеделник
- Преброете какво наистина е имало в буркана миналата седмица. Запишете го.
- Попитайте екипа си само едно: „Чувствате ли, че знаете колко изкарваме от бакшиши?“. Чуйте тишината.
- Сложете QR код там, където гостите вече гледат: на сметката, на масата, до касата.
Ако искате буркан, който може да отговаря на въпроси — направихме такъв. Казва се Bakshish и се събира на един стикер.